French
DeutschСклаве – Уикипедия
| Склаве | |
  Склаве  Склаве | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1362 души[1] (15 март 2024 г.) 151 души/km² |
| Землище | 9034 km² |
| Надм. височина | 183 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66785 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Кметство – кмет | Склаве Павел Пъхнев (ВМРО-БНД) |
Скла̀ве е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 1464 |
| Българи | 1070 |
| Турци | 8 |
| Цигани | 86 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 292 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1638, 1652 и 1670 година.[3]
През XIX век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Славе (Slavé) е посочено като село с 62 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 90 жители българи.[4]
В 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
| „ | По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Склавие, село разположено на равнище, от Спакьово на СЗ 1/2 час. Има няколко къщи, чифлик на тамошни аги. Разкошни нивя и ливади наоколо. 26 къщи, турци, българе и цигани. Пред „Света Троица“ 1 ден тук става панаир от жива стока и трае два деня.[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 596 души, от които 300 българи-християни, 200 турци и 96 цигани.[7]
В началото на XX век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Славе (Slavé) има 280 българи екзархисти.[8]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[9]
След войната в селото се заселват български бежански семейства от селата Богородица и Зарово – Лъгадинско, Герман, Горни Порой, Крушово и Кърчово – Демирхисарско.[3] Част от жителите на селото са преселници от близкото пиринско село Държаново (днес изселено). Също така има преселници и от красивото планинско селце Кашина.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Всички жители са православни християни.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото има мъжка, женска и детска фолклорно-певческа група. Печелили са награди от участия в събора за народно творчество в Копривщица и Предела.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Църквата в селото е „Света Троица“. Гробищната църква е „Света Петка“. След изоставянето на църквата „Света Петка“ в близкото село Шатрово, иконите и част от останалия инвентар в 1960 година се пренасят в тогава новата църква при гробищата на село Склаве, която в чест на шатровската църква се именува „Света Петка“.[10]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година се провежда панаир, който датира още от римско време. Този панаир е бил пазар на роби, откъдето произлиза и името на селото „склав“ от латински „роб“. Според някои неофициални източници на този пазар е бил продаден предводителят на най-голямото антиримско въстание на робите Спартак. Според други неофициални източници тъкмо в това село се е родил Спартак. В по-ново време панаирът е един от най-големите регионални пазари за животни. Ежегодно се организират и борби. Обикновено се провежда около 15 юни.
Друго събитие е съборът на черквата Свети Дух, който е на едноименния празник. Панаирът се провежда няколко дни преди празника на черквата.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]През 1962 година в селото е основан футболен клуб Спартак. Поради липса на средства, спортните екипи на отбора са били потници и обикновени гащета. Клубът се развива добре, но след доста години в Аматьорската дивизия не успява да се изкачи в професионалния футбол.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Склаве
Александър Томов (р. 1949), многократен европейски и световен шампион в борба класически стил- Захарин Илиев (р. 1940) български генерал, командвал сухопътните войски на Българската армия
- Темелко Хаджиянев (1848 – 1913), български общественик, търговец и книжар
- Атанас Д. Иванов, български революционер, деец на ВМРО [11]
- Починали в Склаве
- Христо Врански (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 262.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
- ↑ Столинчев, Ангел. Църква: летопис на духовна околия Сандански, и на църковния разкол в отечеството летопис: дневници, спомени, документи, кореспонденция, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания, Том I. София, Синева, 2015. ISBN 9786197086119. с. 717, 727.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 238, ISBN 978-619-00-1431-7.
