VII обикновено народно събрание – Уикипедия
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Седмото обикновено народно събрание (VII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145.[1] След като правителството на Стефан Стамболов подава оставка, е съставено опозиционно правителство, но вследствие на това се появява конфликт между изпълнителната и законодателната власт, което води до разпускането на VII ОНС на 1 август 1894 г.
Избори
[редактиране | редактиране на кода]Изборите за VII ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 227 от 20 май 1893 г.[2] Провеждат са на 18 юли (31 юли – нов стил) същата година и са спечелени от Народнолибералната партия с общо 132 мандата. За опозицията остават 13 от общо 145 места.
Място
[редактиране | редактиране на кода]Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание.[3]
Сесии
[редактиране | редактиране на кода]- I редовна (15 октомври – 21 декември 1893)
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Петков (15 октомври – 19 ноември 1893)
- Георги Живков (20 ноември 1893 – 1 август 1894)
Подпредседатели
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на НС
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 107/24.05.1893
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 439, ISBN 954-528-790-X
|