Даву (бронепалубен крайцер) – Уикипедия

„Даву“ Davout
Бронепалубният крайцер „Даву“, скица с неосъщественото му ветрилно стъкмяване
Флаг	Франция
Клас и тип	Бронепалубен крайцер
Следващ тип	„Суше“
Предшестващ тип	„Амирал Сесил“
Производител	Arsenal de Toulon в Тулон, Франция
Служба
Заложен	септември 1887 г.
Спуснат на вода	октомври 1889 г.
Влиза в строй	1891 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1910 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	3080 t (нормална)
Дължина	88 m
Ширина	12 m
Газене	6,58 m
Броня	на палубата: 50 – 100 mm; на бойната рубка: 70 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение, 8 парни котли
Мощност	9000 к.с. (6,6 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	20,7 възела (38,3 km/h)
Далечина на плаване	4000 морски мили; Запас гориво: 840 t въглища
Екипаж	329 души
Кръстен в чест на:	Маршал Луи Даву
Въоръжение
Артилерия	6×1 164 mm; 4×1 65 mm; 4×1 47 mm; 2×1 37 mm
Торпедно въоръжение	6×1 355 mm ТА[1]
„Даву“ в Общомедия

„Даву“ (на френски: Davout) е бронепалубен крайцер от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, родоначалник на френските бронепалубни крайцери с малка водоизместимост. По негов образец са построени значителен брой крайцери, доста близки по конструкция и силует. Това е първият френски крайцер без ветрилно стъкмяване^[2]. По-късна версия на „Даву“ става крайцерът „Суше“.

Наречен е в чест на маршала на Франция Луи Никола Даву, герой от Наполеоновите войни, който се прославя със своята победа над пруската армия в Ауерщедското сражение.

Най-характерните черти на „Даву“ са огромния плугообразен таран, скосената кърма и силно извитите бордове, с цел да се осигури по-добър ъгъл за обстрел на артилерията. Крайцерът първоначално получава масивни мачти с марсове, които впоследствие са заменени с леки такива.

От шестте 164 mm оръдия две се намират в носовата част водят стрелба през амбразури, право по курса, останалите са разположени в спонсони, в централната част на крайцера.

Защитата на крайцера е от черупковидна (карапасна) бронирана палуба. Тя е над водолинията на 0,5 метра в централната част на кораба и се извива към бордовете до 1,16 метра под нивото на водата. Над палубата има кофердам, пълен с целулоза, широк 1,2 метра.

Силовата установка е захранвана с пара от осем цилиндрични огнетръбни котли. Самите машини имат експериментални обърнати цилиндри.

„Даву“ е заложен през септември 1887 г. на стапелите на арсенала на ВМС в Тулон. На вода е спуснат през октомври 1889 г., а в строй влиза през 1891 г. В 1901 г. крайцерът преминава превъоръжение с оръдия нов модел, броя на торпедните апарати е съкратено до четири, а после на два. Изведен е от експлоатация през 1910 година.

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
• Campbell, N. J. M. France // Conway's All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 978-0-85177-133-5. с. 283 – 333.

• DAVOUT protected cruiser (1891) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Даву (бронепалубен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Даву (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Бронепалубни крайцери на ВМС на Франция Крайцери I ранг „Таж“ „Амирал Сесил“ „Д'Антрекасто“ „Гишен“ „Шаторено“ „Жюриен де ла Гравиер“ Крайцери II ранг „Сфакс“ тип „Алжер“ тип „Фриан“ тип „Декарт“ тип „Д’Ассас“ тип „Катине“ Крайцери III ранг „Даву“ „Суше“ тип „Форбин“ тип „Трюде“ тип „Линуа“ тип „Д’Естре“