Жиленци – Уикипедия

Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Жиленци 42.269467, 22.642917 Жиленци
Общи данни
Население	987 души[1] (15 март 2024 г.) 38,3 души/km²
Землище	25,797 km²
Надм. височина	656 m
Пощ. код	2573
Тел. код	07921
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	29386
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Кметство    – кмет	Жиленци Камелия Анева-Андонова (Партия на зелените)
Жиленци в Общомедия

Жѝленци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Село Жиленци се намира в планински район, в полите на планината Осогово, на 5 километра западно от гр. Кюстендил, на шосето Кюстендил – Гюешево – Скопие. Селото е съставено от махали: Везенска, Рекалска, Грънчарска, Център, Сърбинска, Чифлика, Долна и Мазнево.

До 1966 г. селото се нарича Жилинци.^[3]

На 8 май 1971 г. към селото е присъединена махалата Долна Брестница.^[4]

Климат – планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жилинци (1883 – 1966), община Жиленци (1966 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).^[5]

Селището за първи път се споменава в османски данъчен регистър /тефтер/, съставен между 1570 – 1572 година.^[6] Има следи от антично селище в местността Манастирището, източно от селото.

През 1893 г. селото има 23260 декара землище, от които 17180 дка гори, 2664 дка ниви, 304 дка естествени ливади, 216 дка овощни и зеленчукови градини, 143 дка лозя и др., и се отглеждат 606 овце, 161 кози, 710 говеда и 13 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството, дърводобив, каменарство и овощарство. Развиват се домашните занаяти. Има множество воденици.

В селото е съществувало килийно училище (1850 – 60). През 1893 г. е построена църквата „Свети Никола“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1905 г. е учредено Взаимоспомагателно дружество „Орач“, а през 1912 г. – Земеделско кооперативно сдружение „Свети Симеон“.

През 1960 г. кооперация „Орач“ се влива в „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1920 г. се учредява читалище „Пробуда“.

През 1947 г. е имало 56 воденици по река Глоговщица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Димитър Каляшки“, което от 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1978 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Има цех за безалкохолни напитки, лекарски участък, пощенска станция (1953). Построено е ново училище (1974 – 1980). Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано и асфалтирано. Строят се множество нови обществени и частни сгради.

Поради близостта му до гр. Кюстендил и прекрасните природа и климат, населението на селото се увеличава.

• Църквата „Свети Никола“, построена в 1893 година. Църквата е едноапсидна трикорабна псевдобазилика с хубав каменен градеж. Над средния кораби са оставени три слепи купола и един купол над покрива. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония, а стенописите са изпълнени през 1897 г. от Петър Николов Дамянов – Зографски (1850 – 1921).

Село Жиленци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Кметство Жиленци.
• Народно читалище „Димитър Каляшки – 1920“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1130 в Министерство на културата на Република България. Дейности: фолклорен ансамбъл; библиотека с 13358 тома.^[7]

• В началото на месец септември се провежда родов събор, на който правят среща хора родени, израснали, учили и живели в селото.
• Курбан на Никулден в двора на църквата.
• Курбан на Голяма Богородица в двора на църквата.
• Курбан на Архангеловден в двора на църквата.

• Ангел С. Маджев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов^[8]
• Никола Стоянов – първия кмет на Жиленската селска община след Освобождението (1883).
• Атанас Големинов (1852 – 1935), опълченец, почетен гражданин на Габрово (1923) и Кюстендил (1928).
• Олга Борисова (1941 – 2021), солистка на ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия и на „Мистерията на българските гласове“. Записала е десетки песни от свой роден край, които стават популярни в цяла България – „В село дюгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Майстор Манол“ и други. Олга Борисова е носителка на наши и международни награди от фолклорни конкурси и фестивали. Удостоена е със званието „заслужил артист“, „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „почетен гражданин“ на град Кюстендил за нейната 65-годишнина през 2006 година. Изнасяла е концерти в България и в Европа, Азия, Америка и Африка.
• Димитър Каляшки (1910 – 1943), партизанин, антифашист. Предаден е от свой съселянин и загива в родното си село след кратка престрелка с жандармерията. Реставрирана е и е запазена като музей родната му къща, която се намира на около 300 метра от църквата Св. Никола.

• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, изд. БАН., 1963 г., с.156 – 162;
• Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002 г.;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.102 – 110;