Радловци – Уикипедия

Радловци
България
42.3144° с. ш. 22.635° и. д.
Радловци
Област Кюстендил
42.3144° с. ш. 22.635° и. д.
Радловци
Общи данни
Население130 души[1] (15 март 2024 г.)
11,3 души/km²
Землище11,545 km²
Надм. височина673 m
Пощ. код2548
Тел. код07929
МПС кодКН
ЕКАТТЕ61457
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

Радловци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Село Радловци се намира в Кюстендилската котловина, северозападно от гр.Кюстендил, по източните склонове на планината Лисец.

Селото е разпръснат тип, съставено от махали: Горна, Долна, Станкова, Средселска.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Соволяно (1949 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 323 348 537 672 645 645 495 416 297 252 128
Трако-римска четириколка ot III в., открита край с. Радловци

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище в местността „Мрамор“ и късноантична крепост в местността „Цуклев чукар“ свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

В турски данъчни регистри от XVI век селото се споменава като Радиловци (1570), Радлуфча и Радлофча (1576). През 1866 г. селото има 45 домакинства с 323 жители. В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Радловци.

В края на XIX век селото има 8525 декара землище, от които 4413 дка ниви, 2396 дка гори, 862 дка ливади, 600 дка пасища, 187 дка лозя, 67 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 819 овце, 237 говеда, 117 кози и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (пшеница, царевица, тютюн) и животновъдството.

След Освобождението е открито училище в частна сграда, а през 1935 г. е построена нова училищна сграда.

През 1890 г. е построена църква „Благовещение“.

През 1907 г. се учредява Земеделско спестовно-заемно дружество „Тютюнев лист“, което през 1923 г. се преименува в Кредитна кооперация „Тютюнев лист“. Кооперацията извършва кредитиране, открива магазин за потребителски стоки и пивница, изкупува селскостопански произведения, изварява ракия. През 1947 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. – селкооп, а през 1960 г. влиза в състава на РПК „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1932 г. е открито читалище „Изгрев“. Селото е отчасти водоснабдено (1927) и електрифицирано (1941).

През 1956 г. се създава ТКЗС „Напредък“, което през 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с.Драговищица.

Водоснабдяването на селото завършва през 1971 г. Асфалтирани са центърът на селото и шосето за Кюстендил (1978). Отрит е фелдшерски здравен пункт. Построена е административна сграда за кметството, здравната служба, библиотеката и киното. Строят се множество нови масивни обществени и частни сгради.

Активни са миграционните процеси.

Село Радловци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кметско наместничество.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.312 – 316;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.160.
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553, 665.