Осми пехотен приморски полк – Уикипедия

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк
Паметник на Осми приморски полк (официален вход на казармите му от царско време в центъра на Варна)
Информация
Шеф	Княгиня Мария-Луиза (1893 – 1920, 1932 – 1944)
Активна	12 октомври 1884 – 1958
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Варна
Годишнини	15 ноември – превземането на Пирот
Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк в Общомедия

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.^[1]

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.^[2]

В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.

Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.^[3]

В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия^[4].

През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.

В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.

На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[5]

На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383 ^[6]. По-късно полкът влиза в състава на 2^-ра бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия.

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8^-а жандармерийска дружина.^[7] През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8^-а пехотна приморска дружина и 16^-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. ^[8] През 1924 г. е организрана кампания сред офицерите, подофицерите и войниците, служили в бившия 8-и пехотен приморски полк, както и техните роднини и близки, да изпратят свои бележки, описания и спомени, които да се използуват за съставянето на пълна история на подразделението.^[9]

През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.^[8]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 8-и пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк на 8-и пехотен приморски полк.^[10]

През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско, и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.^[11]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Осми пеши приморски полк (1884 – 1 май 1893)
• Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1 май 1893 – 1890)
• Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1891 – 1 декември 1920)
• Осма пехотна приморска дружина (1 декември 1920 – 1928)
• Осми пехотен приморски полк (1928 – 19 ноември 1932)
• Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
• Осми пехотен приморски полк (5 март 1946 – 1950)
• Осми стрелкови полк (1950 – 1 януари 1951)
• Тридесет и шести стрелкови полк (1 януари 1951 – 25 март 1951)
• Петдесет и осма стрелкова брегова бригада (25 март 1951 – 11 ноември 1958) 

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други командири: Стоян Гащаров, Александър Пенев, Танко Витанов

• Днес с името „Осми приморски полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна
• В чест на Осми приморски полк са наречени селата Приморци (област Добрич) и Варненци (област Силистра)
• Известният деец на ВМОРО Никола (Колю) Лефтеров е служил като войник и унтер офицер в 8-и Приморски полк от 1895 до 1899 г.

• Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“