Правителство на Пламен Орешарски – Уикипедия

Правителство на Пламен Орешарски
92-ро правителство на България
Общи
Държавен глава	Росен Плевнелиев
Председател	Пламен Орешарски
Избори	2013
Сформиране	29 май 2013 г.
Разпускане	6 август 2014 г.
Продължителност	1 година, 69 дни
Първоначален състав
Коалиция	БСП, ДПС (подкрепяни от Атака)
Министри	17
~ мъже	11
~ жени	6
Представителство
Народно събрание	143 / 240
Хронология
Назначено от	XLII народно събрание
Райков Близнашки

Правителството на Пламен Орешарски е деветдесет и второто правителство на Република България, назначено с решение на XLII народно събрание от 29 май 2013г.^[1] Управлява страната до 6 август 2014 г., след което подава оставка. Наследено е от правителството на Георги Близнашки.^[2][3]

Правителството идва на власт след парламентарните избори през 2013 г. Бойко Борисов връща мандата, поради отказа на другите три партии в парламента да подкрепят правителство на ГЕРБ. Правителството е оглавено от кандидата на БСП за премиер – финансистът Пламен Орешарски, който сформира експертен кабинет от представители на БСП, ДПС и независими експерти. Партиите, подкрепящи правителството, имат 120 депутати в парламента.^[2] Волен Сидеров от Атака осигурява необходимия кворум от 121 души, необходим за започване на заседанието за избор на правителството, като лично се регистрира. Регистрацията му е посрещната с аплодисменти от БСП и ДПС, а депутатите от ГЕРБ напускат пленарната зала.^[3]

На 14 юни 2013 г. по предложение на премиера парламентът избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това предизвиква многохилядни протести в София и други големи градове в страната, с искане за оставка на правителството. В някои градове, като Пловдив и Благоевград, протестират и срещу назначените областни управители от квотата на ДПС.

Кабинетът, предложен от Пламен Орешарски, е формиран от политически дейци на БСП, ДПС и независими експерти. Разпределението на министрите е в съотношение 10:3:4.

Сформира се от следните 17 министри и един председател:^[2][3][4]

• ¹: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерството на регионалното развитие и благоустройството – в Министерство на регионалното развитие;
  • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – в Министерство на икономиката и енергетиката;
  • Министерството на физическото възпитание и спорта – в Министерство на младежта и спорта;
  • Министерството на образованието, младежта и науката – в Министерство на образованието и науката.
• ²: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерство на инвестиционното проектиране.

• Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова е избрана за евродепутат и освобождава министерския пост. На нейно място е избран Станислав Анастасов.

Протести срещу кабинета „Орешарски“ започват още преди избирането на Пламен Орешарски за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след огласяването на неговия избор за министри. Протестите възникват като реакция едновременно на личността на Орешарски и министрите му, както и очакваните и оповестени политики, особено свързани със зелени теми като: застрояване на природни места, строеж на АЕЦ „Белене“ и други. Впоследствие към това се добавя и практиката за непрозрачно назначаване на държавни длъжности, първото от които е за шеф на ДАНС. Протестите продължават повече от година – 405 дни. В резултат на протестите нарастват и противоречията между партиите подкрепящи правителството – БСП и ДПС.^[5] на 23 юли 2014 г. министър-председателят Пламен Орешарски подава оставката на правителството си.^[5][6]

• Правителство на Марин Райков
• Правителство на Георги Близнашки

п б р Правителства на България Княжество България (1878 – 1908) Бурмов Климент 1 Цанков 1 Каравелов 1 Ернрот Шесто Соболев Цанков 2 Цанков 3 Каравелов 2 Климент 2 Каравелов 3 Радославов 1 Стоилов 1 Стамболов Стоилов 2 Стоилов 3 Греков Иванчов 1 Иванчов 2 Петров 1 Каравелов 4 Данев 1 Данев 2 Данев 3 Петров 2 Петков Станчов Гудев Малинов 1 Царство България (1908 – 1946) Малинов 2 Гешов Данев 4 Радославов 2 Радославов 3 Малинов 3 Малинов 4 Теодоров 1 Теодоров 2 Стамболийски 1 Стамболийски 2 Цанков 1 Цанков 2 Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 Малинов 5 Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 Георгиев 1 Златев Тошев Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 Филов 1 Филов 2 Божилов Багрянов Муравиев Георгиев 2 Георгиев 3 НР България (1946 – 1990) Димитров 1 Димитров 2 Коларов 1 Коларов 2 Червенков Югов 1 Югов 2 Югов 3 Живков 1 Живков 2 Тодоров 1 Тодоров 2 Филипов Атанасов Луканов 1 Луканов 2 Република България (1990 – настоящем) Попов Димитров Беров Инджова Виденов Софиянски Костов Сакскобургготски Станишев Борисов 1 Райков Орешарски Близнашки Борисов 2 Герджиков Борисов 3 Янев 1 Янев 2 Петков Донев 1 Донев 2 Денков Главчев 1 Главчев 2

Портал „Политика“          Портал „България“