Крушево (дем Синтика) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.
Крушево Αχλαδοχώρι | |
— село — | |
Крушево и южните склонове на Славянка | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Синтика |
Географска област | Мървашко |
Надм. височина | 539 m |
Население | 458 души (2021 г.) |
Крушево в Общомедия |
Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927 година Κρούσοβο/ν, Крусово/н[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.[2]
Праистория, Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.[4][5] На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[6] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[7]
Селото е споменато като Крушово (Κρούσοβον) в документ от 1319 – 20 година на преброителя на тема Мелник Мануил Маглавит като село, принадлежащо на капетаната Горна Валавища.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.[8]
В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:
„ | Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.[9] | “ |
До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.[11]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
„ | Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.[12] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.[13]
Възрожденски борби
[редактиране | редактиране на кода]Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов:
„ | Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[14] | “ |
Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[18] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.[19]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[20] След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.[21]
Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци – 204 бежански семейства с 679 души.[22]
В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).[23] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.
Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[24]
До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Меча поляна[25][26][27] | Μέτσα Πουλιάνα | Херсон | Χέρσον[28] | местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25] |
Кюге[26] | Κιούγκε | Солин | Σωλήν[28] | местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово[26] |
Рамне[25] | Ραμνέ | Потамия | Ποταμιά[28] | ниви[29] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25] |
Кочило[25] | Κοτσίλο | Бастуни | Μπαστούνι[28] | връх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25][26] |
Кривчейка[25][26][30] | Κρεφτσέκια | Страва Дендра | Στραβά Δένδρα[28] | дол с гори и ниви[30] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово;[25] композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река[30] |
Мокра[25][31] или Мокря[32] | Μόκρα | Игрон | Ύγρόν[28] | връх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m)[25] |
Хумница[25][33][34] | Χούμνιτσα | Кокинохомия | Κοκκινόχωμα[28] | дол с ниви[33] в Шарлия на Ю от Крушево;[25][26] от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка[33] |
Котафов Препек[25] | Κοτάφο Πρεπέκ | Терми | Θέρμη[28] | възвишение в Шарлия на Ю от Крушево[25] |
Крушевска река[25] | Κρουσοβίτης | Ахладитис | Άχλαδίτης[28] | реката на Крушево[25] |
Нановица[25][35] | Νανοβίτσα | Неотопос | Νεότοπος[28] | ниви[35] в Шарлия ЮИ от Кърчово;[25] по личното име Нано и топонимична наставка[35] |
Големо Бачово[25] | Μεγάλο Μπάτσοβο | Мегало Камини | Μεγάλο Καμίνι[28] | връх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m)[25] |
Сланидол | Σλανιντόλ | Дросерон | Δροσερόν[28] | |
Ликата,[28] Лака или Ляката[36] | Λύκατα | Фламбури Рема | Φλαμούρι Ρέμα[28] | река в Шарлия Ю от Крушево[26] |
Скиндерика[25][26] | Σκιντέρικα | Корифула | Κορυφούλα[28] | връх в Шарлия на И от Кърчово[25][26] |
Котка[28] или Котка ряка[36] | Κότκα | Гаторема | Γατόρεμα[28] | |
Стаговица[25] или Станковица[37] | Στάγκοβιτς | Прасинон Рема | Πράσινον Ρέμα[28] | река на З от Крушево, десен приток на Белица[25] |
Тагарька[25][26][38], Тагарка или Тагарика[37] | Ταγάρικα | Агия Елени | Άνία Έλένη[28] | ниви[38] и връх на ЮЗ от Крушево[26] (851,6 m)[25] |
Скарагушка[25] или Скаранкушка[37] | Σκαραγκούσκα | Мавропули | Μαυροπούλι[28] | местност на ЗЮЗ от Крушево[25] |
Долна Плоска[25][26] | Κάτω Πλόσκα | Трапези | Τραπέζι[28] | връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево[26] (705 m)[25] |
Суха поляна[37] или Суха пуляна[26][28] | Σούχα Πουλιάνα | Ксеротопос | Ξερότοπος[28] | Каменистата поляна по река Дула североизточно от Крушово[26] |
Дула[25][39] | Ντουλά | Кидониес | Κυδωνιές[28] | Крушевската река в горното ѝ течение,[25] както и чешма и ниви И от Крушево[40] |
Бистрако[28] или Бистраково[41] | Μπίστρακο | Катарада | Καθαράδα[28] | |
Чукар[28] | Τσοκάρ | Корифи | Κορυφή[28] | възвишение И от Крушево,[26] на чието южен край е Кърчовският връх (Кърчовски връо) |
Ак бунар[25] | Άκ Μπουνάρ | Аспри Вриси | Άσπρη Βρύση[28] | извор на СИ от Кърчово;[25] от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата[42] |
Пашлака[28] | Πασλάκα | Аспрес Петрес | Άσπρες Πέτρες[28] | |
Каминир чукар[25][26] | Καμίνιρ Τσουκάρ | Петрокорфи | Πετροκόρφι[28] | връх на СИ от Кърчово[25] (1836 m)[26] |
Кючук дере[25] | Κουτσούκι | Микрон Рема | Μικρόν Ρέμα[28] | [25] |
Глъбина[26][43] или Глабина[39] | Γκλέμπονα | Хайдемени | Χαϊδεμένη[28] | местност на СЗ от Крушево;[26] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[43] |
Садово[28][37] | Σάντοβο | Нистагменос | Νισταγμένος[28] | |
Страгово,[28] Странково, Стрънково или Стренково [37] | Στράγκοβο | Фовисменос | Φοβισμένος[28] | |
Горна Глъбина[25][43] или Горна Глабина [44] | Άνω Γκλέμπενα | Ано Хайдемени | Άνω Χαϊδεμένη[28] | местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;[25] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[43] |
Божкови ниви[25] | Μποσκοβενίδι,[28] Μποσκοβενίβι[45] | Петрото | Πετρωτό[28] | връх в Славянка (1348 m)[45] |
Спаньовица[46], Спановица[25] или Спанивица [37] | Σπανοβίτσα | Кимисмено Рема | Κοιμισμένο Ρέμα[28] | река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,[25] както и хребет и седловина на С от Крушево[46] |
Половир[28] или Польовир[26] или Полювир[45] | Πολιοβίρι | Пиги | Πηγή[28] | връх в Славянка (1600 m – 1500 m[45]) на СИИ от Крушево[26] |
Кръста[25][36] | Κράστα | Псориарико | Ψωριάρικο[28] | връх в Славянка (1600 m – 1300 m),[45] ССИ от Крушево[26] |
Бура[28] | Μπούρα | Трихоникон | Τριγωνικόν[28] | |
Гарваница[28] | Γκαρβανίτσα | Мавропули Рема | Μαυροπούλι Ρέμα[28] | |
Пресечена бърчина[26] | Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα,[28] Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα[45] | Акорфон | Άκορφον[28] | връх в Славянка (2000 m – 1600 m),[45] ССИ от Крушево[26] |
Али Ботуш[25] | Άλή Μπουτούλ | Цолияс | Τσολιάς[28] | Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх[25] |
Чанчали[28] | Τσαντσαλή | Кудуни | Κουδούνι[28] | |
Лагува[28] | Λαγκούβα | Стенолакос | Στενόλακκος[28] | |
Сандуру[26] | Σαντουρού | Катистон | Καθιστόν[28] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[26] |
Омерли[25] | Όμερλή | Ксирорема | Ξηρόρεμα[28] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25] |
Карабидже[25] | Καραμπιτζέ | Каминада | Καμινάδα[28] | река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25] |
Омерли[25][26] | Όμερλή | Ерипия | Έρείπια[28] | бивше село на З от Крушево[25][26] |
Боцка[25][26] или Боцика | Μπότσικα | Дисватон | Δύσβατον[28] | местност на З от Крушево[25][26] |
Орта махала[25][26] | Όρτά Μαχαλά | Халасмана | Χαλάσματα[28] | бивше село на З от Крушево[25] |
Кали бунар[25][47] | Καλιμπουνάρ | Воскотопос | Βοσκότοπος[28] | изворче[47] и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево;[25] от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало[47] |
Цямара[25][26] | Τσιαμάρα | Стронгилон | Στρογγυλόν[28] | връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)[25][26] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1999 | 1590 | 1459 | 814 | 596 | 458 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Крушево
- Ангел Атанасов (1879 – 1952), български революционер
- Ангел Янкулов, български революционер
- Георги Попиванов (1900 – 1960), български революционер от ВМРО
- Георги Хаджиев (1909 – 1948), гръцки комунист, арестуван след Споразумението от Варкиза, войник на ДАГ, убит на 28 декември 1948 година; жена му и двете му деца също са войници на ДАГ, синът му е заловен и лежи дълги години в затвора, а дъщеря му Ана загива на 18 години в Беласица като войник от 132-а бригада[48]
- Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[49]
- Димитър Гологанов (1901 – 1987), български книжар и издател
- Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер
- Димитър Миленков (? – 1923), български революционер, след войните леарски помощник в Либяхово и деец на МФО, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение[50]
- Иван Гологанов (1870 – 1908), български революционер
- Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)[51]
- Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година[52]
- Илия Гологанов (1865 – 1910), български журналист и революционер
- Илия Бижев (1882 – 1966), български революционер и общественик
- Йосиф Спасов Парапанов, на 70 години към 18 април 1943 година, български революционер, деец на ВМОРО. Посветен във ВМОРО в 1903 година, продължава легална борба до 1908 година, участва във всички борби на българите в Македония. Като революционер и куриер на ВМОРО е заловен от османските власти и изтезаван. В 1912 година става четник при Александър Буйнов и взима участие в сражения при Цървища, Демирхисарско, а после продължава към Хайват, Солунско, където отстъпва заедно с българската войска. На 18 април 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[53]
- Константин Кюров, български революционер, деец на ВМОРО
- Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 и 1877 година[54]
- Кръстьо Самарджиев (1886 – 1925), деец на ВМОРО и БЗНС
- Кръстьо Халянов (? – 1909), български революционер
- Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета[55]
- Никола Бижев (? – 1905), български революционер
- Спиро Гологанов (1880 – 1917), български лекар
- Спиро Иванов Веселинов – Марин (1922 – 1944), български партизанин[56]
- Стоил Божков (Бижов, Божов, 1850 – 1928), български опълченец (1877 – 1878)
- Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския околийски революционен комитет между 1906 и 1907 година[57]
- Христо Попиванов (1868 – 1936), български революционер, деец на ВМОРО
- Янаки Георгиев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОК
- Починали в Крушево
- Иван Гологанов (1839 – 1895), български просветен деец и фолклорист
- Свързани с Крушево
- Атанас Гущанов (около 1850 – ?), български просветен деец, женен в Крушево и учител в селото
- Йоргос Капудзидис (р. 1972), гръцки актьор
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“
- Крушово в черковно-училищно отношение от 1863 до 1895 г
- Потомка на преселници от Гърция събра историите на бежанците от Крушево Архив на оригинала от 2014-08-04 в Wayback Machine.
- Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
- ↑ Προϊστορικός οικισμός την περιοχή που φέρει το όνομα Altsoua Κούλα , Αχλαδοχωρίου Σερρών // Sidirokastro.org, 7 Οκτωβρίου 2018. Посетен на 7 април 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313.
- ↑ а б Κάστρο Αχλαδοχωρίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25 – 26.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 312.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 853.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 106.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 26.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 159.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 182.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 144.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 399.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 214.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 401.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 163.
- ↑ а б в Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 398.
- ↑ а б в г д е ж Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 400.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 202.
- ↑ а б Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 397.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 395.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 68.
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, Издателство ДТМ, 2014. с. 396.
- ↑ а б в г д е ж Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 433. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 319. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 336. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 119 – 120.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 612.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
|