French
DeutschРашко Маджаров – Уикипедия
| Рашко Маджаров | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1943 г. |
| Погребан | Света Богородица, Копривщица, Република България |
| Политика | |
| Партия | Демократически сговор |
| Депутат | |
| XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС | |
| Рашко Маджаров в Общомедия | |
Рашко Пройчев Маджаров е български политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 юни 1874 г. в Копривщица. Баща му, Пройчо Маджаров, е заможен абаджия, търгуващ в Ескишехир, но след Руско-турската война от 1877 – 1878 година остава разорен, тъй като стоката му там е конфискувана. Майката на Рашко Маджаров, Мария Каравелова, е най-малката сестра на обществениците Любен Каравелов и Петко Каравелов.[1]
Първоначално Рашко Маджаров завършва гимназия в София, а през 1898 г. учи право в Санкт Петербург, Париж и Лион.
От 1905 г. е адвокат в София и председател на Управителния съвет на Българските земеделски кооперации. От 1908 до 1911 г. е общински съветник към Софийска община. В периода 1908 – 1930 г. е народен представител от четиринадесетото до двадесет и четвъртото обикновени народни събрания. През 1911 – 1932 г. е окръжен съветник в Софийския окръжен съвет. В периода 21 юни – 17 октомври 1918 г. е министър на земеделието.
През 1923 година става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения Демократически сговор.[2] Между 1923 и 1931 г. е председател на парламентарната група на Демократическия сговор. През 1924 г. за кратко е министър на правосъдието,[3] а през 1924 – 1925 и 1928 – 1930 г. става два пъти министър на железниците, пощите и телеграфите.[4] В качеството на правосъден министър Маджаров е сред вносителите на проект за Закона за защита на държавата (ЗЗД) през 1924 г.[5]
Основател е на кооперативното водоснабдяване в Копривщица [6]и района.
Спомоществовател на туристическото и залесително дело, радетел за електрификацията на града.
Умира на 12 октомври 1943 г. в София.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шипева, Искра и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 16 – 17.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 145.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 1.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 272.
- ↑ Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.
| Петър Динчев | → | министър на земеделието и държавните имоти (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) | → | Андрей Ляпчев |
| |||||||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||
