Али Ходжалар – Уикипедия

Али Ходжалар
Μικρόκαμπος
— село —
Гърция
40.841° с. ш. 22.7748° и. д.
Али Ходжалар
Централна Македония
40.841° с. ш. 22.7748° и. д.
Али Ходжалар
Кукушко
40.841° с. ш. 22.7748° и. д.
Али Ходжалар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина78 m
Население529 души (2021 г.)
Пощенски код57011
Телефонен код23410

Али Ходжалар или Алихаджалар (на гръцки: Μικρόκαμπος, Микрокамбос, до 1927 година Αλή Χοτζαλάρ, Али Ходзалар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония с 1159 жители, според преброяването от 2001 година.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира западно от бреговете на Горчиво езеро (Пикролимни) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Али обджалар (Ali-objalar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 55 къщи и 260 жители българи.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Али Хаджаларъ има 320 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Alikhodjalar) има 384 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 19 ученици.[5]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Алиоджалар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Али Ходжалар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Али Ходжалар попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Микрокамбос.[8] В 1928 година Али Ходжалар е представено като чисто бежанско село със 157 бежански семейства и 585 души.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Али Ходжалар на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Азмак[10] Άσμακι Вуркос Βούρκος[11] река на СЗ от Али Ходжалар[10]
Вакъф[10] Βακούφια Монастирия Μοναστήρια[11] местност на СЗ от Али Ходжалар[10]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Али Ходжалар
  • Ангел Чанов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[12]
  • Анто Нанов (Анчо, Аньо, 1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина,[13] убит при Кочани на 24 юни 1913 година[14]
  • Гоне Георгиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт[15]
  • Димитър Стоев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[16]
  • Доне Гогов (Гегов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт[17]
  • Ицо Печев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Милан Попдимитров (Димитров, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина[19]
  • Траян Минов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Четиринадесета воденска дружина[20]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосиф I за задачата на Екзархията след 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  6. ↑ Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  8. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 71
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 442.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Али_Ходжалар&oldid=12188352“.