French
DeutschКрондирци – Уикипедия
| Крондирци Καλίνδρια | |
| — село — | |
_-_Kilindir_(anciennement)_;_Kalindria_(actuellement)_-_M%C3%A9diath%C3%A8que_de_l%27architecture_et_du_patrimoine_-_APOR057898.jpg) | |
  Крондирци  Крондирци  Крондирци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 98 души (2021 г.) |
| Крондирци в Общомедия | |
Крондирци (на гръцки: Καλίνδρια, Калиндрия, до 1926 година Κιλινδίρ, Килиндир[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 18 km северно от Кукуш по пътя за Дойранското езеро и Поройско.
История
[редактиране | редактиране на кода]През Средновековието
[редактиране | редактиране на кода]Според хипотеза на Йордан Иванов край Крондирци се е намирала крепостта Колидрон (Колидрос, Колиндрон), отбранявана от Самуиловия войвода Димитър Тихон и превзета през 1002 година от византийския император Василий II Българоубиец.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крондирци (Crondirtzi) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 389 жители българи.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крондирци (Келендиръ) има 200 жители българи.[4] Цялото село на практика е под върховенството на Цариградската патриаршия – едно от малкото патриаршистки села в Кукушко. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Alikhodjalar) има 312 българи патриаршисти гъркомани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Крондирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Крондирци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крундирци има 52 къщи славяни християни.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Калиндрия.[8] В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Крондирци е представено като смесено местно-бежанско село с 96 бежански семейства и 366 души бежанци.[9]
- Преброявания
- 2001 година – 176 души
- 2011 година – 109 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Крондирци
Вано Крондирски, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[10]- Георги Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 3 солунска дружина[11]
Георги Харисев (Георгиос Харисис), гръцки андарт- Дино Крондирски, деец на ВМОРО, четник на Андон Кьосето, участник в сражението при Калиново в 1901 година,[12]
- Тома Мицев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 22 юни 1913 година[13]
- Починали в Крондирци
- Кольо Ангелов (? – 1903), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Наука и изкуство, 1971, с. 680, бел. 28. Посетен на 19.08.2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 61.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
