Сеслово – Уикипедия
Сеслово Σεβαστό | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 225 m |
Население | 150 души (2001) |
Сеслово (на гръцки: Σεβαστό, Севасто, катаревуса: Σεβαστόν, Севастон, до 1927 година Σέσλοβο, Сеслово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 150 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 5 километра югоизточно от град Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сеслово (Seslovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 25 домакинства, като жителите му са 108 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сеслово има 200 жители българи християни и 50 цигани.[3]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сеслово (Seslovo) има 176 българи екзархисти.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци.
През 1927 години селото е прекръстено на Севастон.[5] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 68 семейства и 257 жители бежанци.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
|