Караджали – Уикипедия
Караджали Καλλιρρόη | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Дойранска котловина |
Надм. височина | 182 m |
Население | 55 души (2001) |
Караджали (на гръцки: Καλλιρρόη, Калирои, до 1927 година Καρατζαλή, Карадзали[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 55 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Дойранската котловина, североизточно от Дойран (Дойрани).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Караджали (Caradjali) е посочено като селище в Дойранска каза с 25 домакинства, като жителите му са 21 мюсюлмани и 37 българи.[2]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Караджали е село в Дойранска каза и брои 85 жители турци.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Караджали е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и жителите му се изселват. В 1920-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско и има 18 бежански семейства с 69 жители.[5] В 1927 година селото е прекръстено на Калирои.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Караджали
- Дино Точев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721 и 850.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
|