Димитър Янчев – Уикипедия

Димитър Иванов Янчев е български военен деец, генерал-майор, участник в Първата световна война (1915 – 1918), по-късно командир 21^-ви пехотен средногорски и 18^-и пехотен етърски полк, началник-щаб на 5^-а пехотна дунавска и 4^-та пехотна преславска дивизия и командир на 9^-а пехотна плевенска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Димитър Янчев е роден е на 13 юли 1893 г. в Златарица (село). През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище на 25 август е произведен в чин подпоручик, а на 30 май 1917 е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) и през 1917 година е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас. По-късно служи като адютант в 50^-и пехотен полк и на 1 май 1920 е произведен в чин капитан.

През 1929 година капитан Янчев е назначен за домакин на 27^-и пехотен чепински полк, а на 15 май 1930 година е произведен в чин майор. От 1932 година командва дружина от 18^-и пехотен етърски полк, на 26 август 1934 година е произведен в чин подполковник и същата година е назначен за помощник-командир на същия полк. От 1935 година е началник-щаб на 5^-а пехотна дунавска дивизия, след което от 1936 година е командир на 21^-ви пехотен средногорски полк.

На 3 октомври 1938 Янчев е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 4^-та пехотна преславска дивизия. С височайша заповед №61 от 2 септември 1939 година е назначен за командир на 18^-и пехотен етърски полк. Длъжността изпълнява от 21 септември 1939 до 26 октомври 1940 година, когато е назначен за командир на 9^-а пехотна плевенска дивизия. На 6 май 1943 година е произведен в чин генерал-майор. Длъжността изпълнява до 13 септември 1944, когато новите комунистически власти го уволняват от служба. По-късно същата година се самоубива.

Генерал-майор Димитър Янчев е един от главните подсъдими на дело, което започва на 1 април 1945 година, на т.нар. „Народен съд“ срещу 52 военни престъпници, поради предявени обвинения на народния обвинител Асен Кантарджиев.^[1]

• Подпоручик (25 август 1915)
• Поручик (30 май 1917)
• Капитан (1 май 1920)
• Майор (15 май 1930)
• Подполковник (26 август 1934)
• Полковник (3 октомври 1938)
• Генерал-майор (6 май 1943)

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас (1917)

• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889-1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
• Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“