Иван Петров (офицер) – Уикипедия

Иван Петров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1885 – 1918
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	7-и резервен полк (1890 – 1903) 12-и резервен полк (1903 – 1909) 15-и ломски полк (1909 – 1911) 2-ри пехотен полк (1911 – 1912) 5-и пехотен полк (БВ) 10-а дивизия (I СВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 февруари 1863 г. Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	3 март 1923 г. (60 г.) София, Царство България

Иван Ангелов Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Сръбско-българската война (1885), командир на 2^-ри пехотен искърски полк през Балканската война (1912 – 1913), началник на 10^-а пехотна беломорска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Иван Петров в роден на 20 февруари 1863 г. в Свищов. На 23 октомври 1882 г. постъпва на военна служба, на 30 август 1885 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.^[1]

По време на Сръбско-българската война (1885) е в състава на 8^-и пехотен приморски полк и взема участие в Сливнишкото сражение.

През 1887 г. е произведен в чин поручик, през 1890 в чин капитан, на 2 май 1902 г. в чин майор, а на 18 май 1906 в чин подполковник. От 1890 г. е командир на 7^-и пехотен резервен полк, от 1903 г. на 12^-и резервен полк, от 1909 г. на 15-и ломски полк, от 1911 на 2-ри пехотен искърски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Петров командва 2^-ри пехотен искърски полк. На 27 януари 1913 г. е произведен в чин полковник.

В Първата световна война (1915 – 1918) е назначен за началник на 10-а пехотна беломорска дивизия, която отбранява беломорския бряг. На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-майор.^[1] Уволнен е от служба на 1 февруари 1919 г.^[2]

Генерал-майор Иван Петров умира на 3 март 1923 година в София^[2].

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1887)
• Капитан (1890)
• Майор (2 май 1902)
• Подполковник (18 май 1906)
• Полковник (27 януари 1913)
• Генерал-майор (20 май 1917)

• Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата и V степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
• Германски орден „Железен кръст“ II степен

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 66.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 176

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“