Кемеровска област – Уикипедия

Кемеровска област
Кемеровская область — Кузбасс
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Кемеровска област на картата на РусияКемеровска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКемерово
Площ95 725 km²
Население2 695 028 души (2017)
28,2 души/km²
Адм. центърКемерово
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторАман Тулеев
Часова зонаUTC +7
МПС код42
Официален сайтako.ru
Кемеровска област в Общомедия

Кемеровска област е субект на Руската федерация, в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 95 725 km (34-то място по големина в Руската Федерация, 0,56% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 695 028 души (17-о място в Руската Федерация, 1,83% от нейното население). Административен център град Кемерово. Разстояние от Москва до Кемерово 3482 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първото руско селища в региона е Кузнецкия острог (укрепено селище), което възниква през 1618 г., от 1931 г. град Новокузнецк. През 1698 г. е основано Кийското укрепено селище, а през 1856 г. село Кийское е преименувано в град Мариинск. На 26 януари 1943 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е образувана Кемеровска област, която е отделена от състава на Новосибирска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Кемеровска област се намира в Азиатската част на Русия, в Южен Сибир. На север граничи с Томска област, на североизток – с Красноярски край, на изток – с Република Хакасия, на юг – с Република Алтай, на югозапад – с Алтайски край и на запад – с Новосибирска област. В тези си граници заема площ от 95 725 km (34-то място по големина в Руската Федерация, 0,56% от нейната площ).[2]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена на границата между Западносибирската равнина и планините на Южен Сибир. Голяма част от територията ѝ е заета от Кузнецката котловина, намираща се между планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m) на изток и възвишението Салаирски кряж на запад, което се характеризира с плоски форми на релефа и само отделни върхове достигат до 590 m. Релефът на Кузнецката котловина е предимно равнинен, на места набразден от суходолия и оврази. Крайният юг на областта представлява обширна територия заета от средновисоките планини на историческата област Горна Шория.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в областта е континентален. Зимата е продължетелна със средна януарска температура от -17 до 20 °C, лятото е кратко, но топло със средна юлска температура от 17 до 20 °C. Годишната сума на валежите е от 300 до 500 mm в Кузнецката котловина и до 900 mm в околните планини. Вегетационния период (минимални денонощни температури над 5 °C) е от 137 до 160 дни.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Кемеровска област протичат 32 109 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 76 479 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Най-голямата река в областта е Том (десен приток на Об), която пресича цялата ѝ територия от югоизток на северозапад на протежение от 485 km. В река Том се вливат реките: леви – Мрас Су, Кондома и др.; десни – Уса, Горна, Средна и Долна Терс, Тайдон и др. В западната част преминават най-горните течения на реките Чумиш и Иня (десни притоци на Об), а на североизток протичат реките Кия и Яя, леви притоци на река Чулим, която също е десен приток на Об.[3]

Речната система на областта е неравномерно развита, като най-голяма е гъстота ѝ в предпланинските и планински източни и южни райони, а най-малка – в равнинните части. Реките имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (50 – 80%) и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват обикновено през ноември или началото на декември, а се размразяват в началото или средата на април.[3]

В областта има около 850 езера с обща площ 101 km2, като само 5 от тях са с площ над 1 km2. Езерата в областта са предимно крайречни, а в планината Кузнецки Алатау са разположени малки планински карстови езера. Най-голямото естествено езеро в Кемеровска област е Болшой Берчикул (25 km2) в североизточната част. Най-голямото изкуствено езеро е Беловското водохранилище (13,6 km2).[3]

Почви, растителност

[редактиране | редактиране на кода]

Кемеровска област се дели на северозападна – степна и южна и югоизточна – горска зона. Преобладаващите почви са черноземните и сивите горски, заемащи безлесните пространства по плоските и широки вододели и техните полегати склонове. По дъната на долините са развити блатни и ливадни почви. В планинските райони са разпространени планински-горски, планинско-ливадни и планинско-тундрови почви.[2]

Преобладаващата растителност е горската и лесостепната. Горите покриват 4,5 млн.ха, като 56% са иглолистни, а 44% – широколистни. В лесостепните райони на Кузнецката котловина залесеността е под 10% и е представено от бреза и осика. На североизток залесеността се увеличава до 25% и е представена от същите видове. Основните горски масиви са съсредоточени в планината Кузнецки Алатау, във възвишението Салаирски кряж и в планинската област Горна Шория.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Кемеровска област е наброявало 2 695 028 души (17-о място в Руската Федерация, 1,83% от нейното население). Гъстота 30,4 души/km2. Кемеровска област е една от най-урбанизираните области в Русия, като около 70% от населението ѝ живее в някои от 9-те големи града.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Карта Муниципални райони
  1. Юргински
  2. Яшкински
  3. Яйски
  4. Ижморски
  5. Мариински
  6. Тяжински
  7. Чебулински
  8. Тисулски
  9. Крапивински
  10. Кемеровски
  11. Топкински
  12. Промишленовски
  13. Ленинск-Кузнецки
  14. Гуревски
  15. Беловски
  16. Новокузнецки
  17. Прокопевски
  18. Таштаголски

Центрове на градски окръзи (червени точки и цифри):

  1. Юргински
  2. Тайгински
  3. Анжеро-Судженски
  4. Березовски
  5. Кемеровски
  6. Ленинск-Кузнецки
  7. Полисаевски
  8. Беловски
  9. Краснобродски
  10. Киселовски
  11. Прокопевски
  12. Новокузнецки
  13. Мисковски
  14. Междуреченски
  15. Осинниковски
  16. Калтански

В административно-териториално отношение Кемеровска област се дели на 16 областни градски окръга, 18 муниципални района, 20 града, в т.ч. 19 града с областно подчинение и 1 град (Салаир) с районно подчинение и 23 селища от градски тип, в т.ч 1 сгт с областно подчинение (Краднобродски).

Административно-териториално деление на Кемеровска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Кемерово
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Юрга 45 81 733 гр. Юрга 81 733 143
2. Тайга 553 26 013 гр. Тайга 24 183 118
3. Анжеро Судженск 340 77 666 гр. Анжеро Судженск 71 787 115 Руднични
4. Березовски 82 48 944 гр. Березовски 46 859 27
5. Кемерово 282 556 820 гр. Кемерово 556 820
6. Ленинск Кузнецко 113 99 037 гр. Ленинск Кузнецки 96 921 131
7. Полисаево 49 29 466 гр. Полисаево 26 510 19
8. Белово 219 128 100 гр. Белово 72 843 170 Бачатски, Грамотеино, Инской, Нови Городок
9. Краснобродски 133 14 371 сгт Краснобродски 11 715 213
10. Киселевск 292 96 237 гр. Киселевск 90 980 240
11. Прокопевск 228 196 406 гр. Прокопевск 196 406 269
12. Новокузнецк 424 552 445 гр. Новокузнецк 552 445 308
13. Миски 729 43 780 гр. Миски 41 628 350
14. Междуреченск 7323 99 896 гр. Междуреченск 97 895 370
15. Осинники 71 47 820 гр. Осинники 43 008 350
16. Калтан 98 30 261 гр. Калтан 20 947 338
Муниципални райони
1. Юргински 2510 21 674 гр. Юрга 143
2. Яшкински 3484 26 248 сгт Яшкино 13 884 190
3. Яйски 2760 18 147 сгт Яя 10 810 277
4. Ижморски 3610 11 395 сгт Ижморски 4879 293
5. Мариински 5607 54 977 гр. Мариинск 39 091 367
6. Тяжински 3531 22 670 сгт Тяжински 10 121 427 Итатски
7. Чебулински 3780 14 536 сгт Верх Чебула 4584 392
8. Тисулски 8060 21 383 сгт Тисул 7801 476 Белогорск, Комсомолск
9. Крапивински 6930 23 473 сгт Крапивински 7373 87 Зеленогорски
10. Кемеровски 4300 47 130 гр. Кемерово
11. Топкински 2690 43 862 гр. Топки 27 963 38
12. Промишленовски 3083 47 844 сгт Промишленая 17 821 220
13. Ленинск Кузнецки 2356 21 847 гр. Ленинск Кузнецки 131
14. Гуревски 2180 40 444 гр. Гуревск 23 089 198 гр. Салаир
15. Беловски 3184 27 595 гр. Белово 170
16. Новокузнецки 13 290 50 493 гр. Новокузнецк 308
17. Прокопевски 3500 30 988 гр. Прокопевск 269
18. Таштаголски 11 383 53 041 гр. Таштагол 23 107 463 Каз, Мундибаш, Спаск, Темиртау, Шерегеш

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Кемеровска област е важен индустриален регион в Русия. Тук се намират едни от големите въглищни басейни. В южната част на областта е силно развита металургията и въгледобива, също и машиностроенето.

В северната част е по-развито земеделието. Областта има силно развита железопътна мрежа, включително и преминаването и на Транссибирската железница.

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, птици; зърнени и фуражни култури, картофи, зеленчуци. Разполага с пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1599[4] 1447[5] 1275,6 1141,6[5] 1065,3[6] 1037,1 971,7[6]

Почести

[редактиране | редактиране на кода]

Малката планета 2140 Кемерово открита през 1970 г. от съветския астроном Тамара Михайловна Смирнова е кръстена на Кемеровска област.[7]

Известни жители на Кемеровска област

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Самойлова Г.С., Королёк Т.Л. Горячко М.Д., Бобров В.В., Мить А.А., Прокинова А.Н., Грачёва С.М. Кемеровска област (Кемеровская област) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) - Киргизи [Канцелярия конфискации — Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-27 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кемеровска област
  3. ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Кемеровска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 173.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кемеровской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кемеровска_област&oldid=11969659“.