Курганска област – Уикипедия

Курганска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Курганска област на картата на РусияКурганска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКурган
Площ71 488 km²
Население845 597 души (2018)
11,8 души/km²
Адм. центърКурган
Федерален окръгУралски федерален окръг
ГубернаторАлексей Кокорин
Часова зонаUTC +5
МПС код45
Официален сайтkurganobl.ru
Курганска област в Общомедия

Курганска област е субект на Руската федерация, разположена в Уралския федерален окръг[1]. Площ 71 488 km2 (43-то място по големина в Руската Федерация, 0,42% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 845 597 души (59-о място в Руската Федерация, 0,58% от нейното население). Административен център град Курган. Разстояние от Москва до Курган 1973 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски градове в областта възникват през ХVІІІ в.: Шадринск (1737 г.), Курган (1782 г.). На 6 февруари 1943 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е създадена Курганска област, която е отделена от състава на Челябинска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Курганска област се намира в югозападната част на Азиатска Русия. На запад граничи с Челябинска област, на северозапад – със Свердловска област, на североизток – с Тюменска област и на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 71 488 km2 (43-то място по големина в Руската Федерация, 0,42% от нейната територия). На 1 януари 2017 г. населението на областта възлиза на 845 597 души (59-о място в Руската Федерация, 0,58% от нейното население).[2]

Областта е разположена на границата между планината Урал и Сибир, в югозападната част на Западносибирската равнина, в басейна на средното течение на река Тобол. Повърхността ѝ е почти плоска, леко приповдигната на запад и югозапад (максимална височина около 220 m), с многочислени дълбоки суходолия, полегати гърбици (височина до 10 – 20 m, междугърбични понижения и широки речни долини.[2]

Климатът е рязко континентален, особено на югоизток. Зимата е продължителна и студена. Средна януарска температура -18 °C. Лятото е топло, с периодически повтарящи се засушавания, средна юлска температура 19 °C. Преходните сезони са кратки, а през пролетта духат силни ветрове. Вегетационен период (с минимални денонощни температури над 5 °C) 130 дни. Годишната сума на валежите е около 400 mm, като намалява на югоизток и силно се колебае през годините. Снежната покривка достига до 40 см.[2]

На територията на Курганска област протичат 449 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 5176 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Източната ѝ част попада в безотточната област между реките Тобол и Ишим. Най-голямата река в региона е Тобол (ляв приток на Иртиш, от басейна на Об), която протича през средата на областта, от юг на север. Нейни основни притоци са реките: леви – Уй и Исет (с десния си приток Миас; десни – Убаган. Курганска област се дели на две контрастни зони – богати на водни ресурси северозападни, западни и централни райони и маловодни южни и югоизточни райони. На изток реки практически отсъстват. За повечето от реките в региона са характерни малките наклони и наличието на широки и ниски заливни тераси, наводнявани по време на пълноводие. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (75 – 90%). Водният им режим се характеризира с кратко пролетно пълноводие, продължително лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват през април.[3]

В Курганска област има над 7 хил. езера с обща площ 2770 km2 (езерност 3,87%). За релефа на областта са характерни множеството понижения, голяма част от които са заети от малки безотточни езера. Широко са разпространени реликтовите езера, разположени по древните долини на реките и по съвременните им долините (крайречни езера – старици). Има множество временни езера, които през летния сезон пресъхват. Най-голямото естествено езеро в региона е безотточното солено Мече езеро (31,3 km2), разположено в крайната източна част на областта. Блатата и заблатените земи заемат 3,87% от територията на Курганска област – 3839 km2.[3]

Преобладават черноземните почви, в т.ч. излужени черноземи над 45%. Около 20 – 22% заемат солончаците (основно по вододелите), 12% – засолените почви. Растителността се характеризира с редуване на брезови гори и участъци с тревиста растителност. Горския фонд заема около 18% от територията на областта, като на север достига до 30 – 40%, а на юг 5 – 8%. Запасите от дървесина са 106 млн.m3, като почти половината от тях са иглолистна борова дървесина. На север в междуречията е развита блатната растителност, където се намират и основните торфени находища. Животинският свят е смесица от степни и горски животни.[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Курганска област е наброявало 845 597 души (59-о място в Руската Федерация, 0,58% от нейното население). Плътност – 11,83 души/km2 (2018 г.). Градски население – 62,4% (2017 г.).

При преброяването на населението през 2010 г. етническия състав е бил следния: руснаци 823 700 души (92,5%), татари 17 000 (1,9%), башкири 12 300 (1,4%), казахи 11 900 (1,3%), украинци 7100 (0,8%).

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Курганска област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 9 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Курган и Шадринск) и 7 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.

Карта Райони
Административно-териториално деление на Курганска област
  1. Алменевски,
  2. Белозерски,
  3. Варгашински,
  4. Далматовски,
  5. Звериноголовски,
  6. Каргаполски,
  7. Катайски,
  8. Кетовски,
  9. Куртамишки,
  10. Лебяжевски,
  11. Макушински,
  12. Мишкински,
  13. Мокроусовски,
  14. Петуховски,
  15. Половински,
  16. Притоболни,
  17. Сафакулевски,
  18. Целинни,
  19. Частоозерски,
  20. Шадрински,
  21. Шатровски,
  22. Шумихински,
  23. Шчучански,
  24. Юргамишки.
Административно-териториално деление на Курганска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Курган
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Курган 393 322 042 гр. Курган 322 042
2. Шадринск 174 75 623 гр. Шадринск 75 623 146
Муниципални райони
1. Алменевски 2486 9930 с. Алменево 3828 178
2. Белозерски 3420 15 083 с. Белозерское 4141 48
3. Варгашински 3020 18 857 сгт Варгаши 9220 39
4. Далматовски 3530 25 803 гр. Далматово 12 772 192
5. Звениголовски 1400 7820 с. Звениголовское 4060 124
6. Каргаполски 3193 30 206 сгт Каргаполе 8204 86 Красни Октябър
7. Катайски 2690 21 590 гр. Катайск 12 585 214
8. Кетовски 3325 61 770 с. Кетово 8310 12
9. Куртамишки 3950 29 323 гр. Куртамиш 16 702 91
10. Лебяжевски 3180 13 706 сгт Лебяже 5535 84
11. Макушински 3480 15 645 гр. Макушино 7810 131
12. Мишкински 3050 15 610 сгт Мишкино 7704 91
13. Мокроусовски 3080 11 709 с. Мокроусово 4849 130
14. Петуховски 2773 17 667 гр. Петухово 10 304 178
15. Половински 2728 10 550 с. Половинное 4645 96
16. Притоболни 2302 13 307 с. Глядянское 3964 67
17. Сафакулевски 2288 10 609 с. Сафакулево 3629 200
18. Целинни 3446 15 130 с. Целинное 5145 219
19. Частоезерски 1926 5314 с. Частоозере 2749 245
20. Шадрински 4066 25 691 гр. Шадринск 146
21. Шатровски 3535 16 024 с. Шатрово 5688 168
22. Шумихински 2809 25 753 гр. Шумиха 17 542 133
23. Шчучански 2858 20 060 гр. Шчуче 9775 170
24. Юргамишки 2587 19 282 сгт Юргамиш 7558 57

Промишленост и стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Основно се отглеждат пшеница и ечемик.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 3026[4] 2640,3[5] 2094,8 1675,9[5] 1203,7[6] 1373,9 1393,4[6]
  1. Петрушина М.Н., Вохменцев М.П. и др. Курганска област (Курганская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 16. Кръщение Господне - Лястовицови [Крещение Господне — Ласточковые]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2010. ISBN 978-5-85270-347-7. с. 751. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Курганска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Курганска област
  4. Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Курганской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​