Уляновска област – Уикипедия

Уляновска област
Субект на Руската федерация
Уляновска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Уляновск
Площ	37 181 km²
Население	1 246 618 души (2018) 33,5 души/km²
Адм. център	Уляновск
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Губернатор	Сергей Морозов
Часова зона	UTC +4
МПС код	73
Официален сайт	ulgov.ru
Уляновска област в Общомедия

Уляновска област е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Приволжкия федерален окръг^[1]. Площ 37 181 km² (59-о място по големина в Руската Федерация, 0,22% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 246 618 души (40-о място в Руската Федерация, 0,85% от нейното население). Административен център град Уляновск. Разстояние от Москва до Уляновск 893 km.

Град Уляновск възниква като укрепен пункт през 1648 г. под името Синбирск, а през 1780 г. е преименуван на Симбирск. Останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Симбирска губерния с център град Симберск. На 9 май 1924 г. град Симбирск е преименуван на Уляновск, а заедно с него е преименувана и Симбирската губерния на Уляновска губерния. На 14 май 1928 г. Уляновска губерния е заличена и територията ѝ влиза в състава на Средневолжка област, от 1929 г. – Средневолжки край, от 1935 г. – Куйбишевски край, а от 1936 г. Куйбишевска област. На 19 януари 1943 г. е образувана Уляновска област от части на Куйбишевска и Пензенска област.

Уляновска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Чувашия и Република Татарстан, на изток – със Самарска област, на юг – със Саратовска област, на югозапад – с Пензенска област и на северозапад – с Република Мордовия. В тези си граници заема площ от 37 181 km² (59-о място по големина в Руската Федерация, 0,22% от нейната площ).^[2]

Уляновска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в Средното Поволжие. Река Волга дели областта на две неравни части. Около 3/4 от територията на областта, на запад от реката, е заета от северната част на Приволжкото възвишение с височина до 353 m с издигащи се над десния бряг на Волга Ундорски, Кременски и Сенгилеевски височини. Източната, по-малка част, левобрежието на Волга, представлява относително плоска равнина.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -13 °C, средна юлска температура 19 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 mm по левобрежието на Волга до 500 mm в западните части. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 174 денонощия.^[2]

На територията на Уляновска област протичат 2033 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 320 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга е основната водна артерия в областта и протича през нея на протежение от около 130 km. Нейни основни притоци са Сура с притока си Бариш, Свияга, Голям Черемшан, Сизранка. Речната мрежа е неравномерно развита по територията на областта, като най-гъста е в северните и северозападни райони, а най-рядка в източните части. Реките, протичащи в западната част, имат добре оформени широки долини с развити заливна и надзаливни тераси, а тези, течащи в източната част, са пълноводни, но текат в слабо изразени долини с полегати склонове. Реките в областта са със смесено подхранване с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие.^[3]

В областта има над 1300 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2640 km², като само 45 от тях са площ по-голяма от 10 дка. По произход те са предимно крайречни (старици), карстови, суфозионно-карстови. Най-голямото естествено езеро в областта е Белое озеро (2,16 km²), разположено на река Гуща, ляв приток на Свияга. Най-големите изкуствени водоеми са Куйбишевското и Саратовското водохранилища на река Волга, попадащи частично на територията на Уляновска област.^[3]

Уляновска област се простира в лесостепната зона. В почвената покривка преобладават черноземните почви. Горите заемат 25% от нейната площ, като най-големите горски масиви от широколистни гори са съсредоточени на северозапад. В източната част на отделни места са се съхранили борови гори. Животинският свят е представен от лос, лисица, белка, заек, многочислени водоплаващи и блатни птици, а във Волга и нейните притоци има богато разнообразие от различни видове риби.^[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Уляновска област наброява 1 246 618 души (40-о място в Руската Федерация, 0,85% от нейното население). Гъстота 33,53 души/km². Градско население 75,31%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният: руснаци 901 272 души (73,6%), татари 149 873 (12,2%), чуваши 94 970 (7,7%), мордовци 38 977 (3,2%), украинци 10 484 (0,9%).

В административно-териториално отношение Уляновска област се дели на 3 областни градски окръга, 21 муниципални района, 6 града, в т.ч. 3 града (Димитровград, Новоуляновск и Уляновск) с областно подчинение и 3 града с районно подчинение, и 29 селища от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ульяновской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

На цената на производството; половината от земеделието е растителна продукция.

• Официален сайт на Уляновска област Архив на оригинала от 2005-02-07 в Wayback Machine..

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.