Стефан Воденичаров – Уикипедия
Стефан Воденичаров | |
Министър на образованието, младежта и науката | |
Мандат | 6 февруари 2013 – 13 март 2013 |
---|---|
Заместник-министър | |
2010 – 2013 | Милена Дамянова |
2010 – 2013 | Петя Евтимова |
Министър-председател | |
2009 – 2013 | Бойко Борисов |
Предшественик | Сергей Игнатов |
Наследник | Николай Милошев |
Лична информация | |
Роден | 1 септември 1944 г. |
Починал | |
Националност | България |
Образование | Технически университет, София |
Професия | инженер • академик |
Портал Политика |
Стефан Борисов Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН, между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г.[1] е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов [2].
Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София.
Научна биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование и научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Има висше образование за машинен инженер от Техническия университет в София (1968) със специалност „Технология на металите“. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.[3]
От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.[4]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са[5][3]:
- механика на материалите и изследване процесите на създаване и развитие на пукнатини;
- управление на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения – корпуси на атомни реактори, каталитични реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори и др.;
- импулсно деформиране;
- създаване на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи;
- разработване на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита.
Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.
Участие в редакционни колегии
[редактиране | редактиране на кода]- Journal of Materials Science and Technology – главен редактор[5];
- „Наука“ – главен редактор;
- Materials Science and Technology – Великобритания
- Strength of Materials – Украйна;
- Metallurgy and New Materials – Румъния;
- „Инженерни науки“
Участие в международни или държавни експертни комисии и организации
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Воденичаров е ко-директор на 2 работни срещи на НАТО за върхови научни изследвания. Той е председател на Организационния комитет и домакин на 9 международни конференции; представител на България в „Land group 9 – NATO“; оценител на III и IV Рамкови програми на ЕС; експерт на Международната Агенция за Атомна енергия. Член е на организационни и програмни комитети и ръководител на секции на 36 научни форума в чужбина и България. Участвал в редица експертни органи в България, като Комисията за ядрена безопасност към Агенцията за ядрено регулиране, Съвета за образование и наука към Президента на Република България; Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерски съвет и др.[6][7][8]
Членство в професионални организации
[редактиране | редактиране на кода]- ASM – American Society of Metallurgy;
- AIAA – American Institute of Aeronautics and Astronautics;
- ACS – American Chemical Society;
- ASTM – American Society for Testing of Materials;
- ASD – Aerospace and Defence Industries Association ofEurope.
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]През 2008 г. е избран за председател на Съвет по икономическа политика към Българската стопанска камара [9]. Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет на левицата за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г.
След като на 28 януари 2013 г. Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, младежта и науката, Стефан Воденичаров е предложен за министър.[10] На 6 февруари 2013 г. полага клетва в Народното събрание като министър на образованието, младежта и науката. Заявява, че няма да напусне БАН като неин председател, въпреки това, а ще бъде в неплатен отпуск [11]. Според министъра на финансите Симеон Дянков, акад. Воденичаров ще води добре Фонд „Научни изследвания“, въпреки скандалите покрай некоректно усвояваните пари от фонда в института на акад. Воденичаров (вж по-долу скандали) [12]. На 10.11.2015 Инициативен комитет издига кандидатурата му за президент [13] Впоследствие тя отпада. В края на януари 2017 се пуска слух, че Ст. Воденичаров е един от най-вероятните кандидати за служебен премиер. До последно това изглежда вероятно, но накрая президентът Радев назначава проф. Огнян Герджиков.[14] На 21 януари 2020 г. той и още група учени общественици, сред които акад. проф. Георги Марков създават национално сдружение „Единение“[15]
Възгледи
[редактиране | редактиране на кода]Акад. Воденичаров се застъпва за развитие на българо-руските отношения в науката, в началото на своето председателстване на БАН, на 30 януари 2013 г. акад. Воденичаров се среща с посланика на Русия в България, като заявява, че ще работи за „бъдещо сътрудничество в областта на науката, иновациите и технологиите“.[16]
Скандали
[редактиране | редактиране на кода]По време на председателстването на акад. Воденичаров на БАН и оглавяването му на Института по металознание към него са прехвърлени 108 750 лв. от Фонд „Научни изследвания“[17]. Според данните на финансовата инспекция парите са спечелени от института, но има нарушения на процедурата и те е трябвало да бъдат върнати. Проверката на ревизорите за работата на фонд „Научи изследвания“ през 2008 и 2009 г. показва още, че учените от института са харчили пари в нарушение на Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника за работата на фонда [17].
На 14 ноември 2015 г. в качеството си на председател на БАН дава орден на вселенския патрирах Вартоломей, в качеството му на защитник на околната среда, миротворец и радетел за единение между религиите[18][19]. Визитата на вселенския патрирах идва, непосредствено след като е поканен от президента Плевневлиев, за да получи поредното почетно звание. Скоро след церемонията патриарх Вартоломей прави скандално изказване[20], че „България трябва да върне на Гърция, църковните ценности, заграбени от българските войни от храмовете по Беломорието, и които“ според неговите твърдения, „принадлежат на гърците“. Това изказване предизвиква силна обществена реакция и патриархът е изгонен. Реакцията срещу Вартоломей се отразява и на акад. Воденичаров, който към този момент е предложен от Инициативен комитет за евентуален бъдещ президент и рязко сваля шансовете му.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на редица отличия, сред които[7]:
- 30 юни 2014 г. – удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен[21],
- почетен гражданин на София
- почетен знак „Марин Дринов“ за значителни заслуги към БАН,
- член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ);
- свидетелство за записване в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство (IСофия) за 2006 г
- звание „доктор хонорис кауза“ на Техническия университет във Варна,
- златен медал и грамота от Технически университет – София (2015)[5]
- почетна значка за заслуги, (на Министерството на икономиката), в качеството му на изобретател,
- плакет от министъра на отбраната за заслуги
- почетен медал на Министерство на отбраната „Свети Георги“ – I степен с мечове за заслуги към отбраната на Страната
- грамота от Министерство на отбраната за принос към отбраната на страната и във връзка с годишнина от създаването на Инженерни войски на Българската армия
- голяма награда на Българската стопанска камара за създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност[22]
- Кръст на Главен офицер на суверенния орден на Малта
- Командорски кръст на Ордена за заслуги към Р. Полша
- почетен знак за лидерски принос в духовността от Институт по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“
- почетно звание „Следовник на народните будители“ от Съюза на народните читалища
В кинематографията
[редактиране | редактиране на кода]На 18 май 2023 в БАН е излъчен документалния филм "Академик на духа" с режисьор Петко Горанов, посветен на Ст. Воденичаров[23]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Плевнелиев: Служебно правителство може да се назначи на 13 март, video.bgnes.com, 5 март 2013.
- ↑ Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието // Българска национална телевизия, 6 февруари 2013. Посетен на 6 февруари 2013.
- ↑ а б Нови академици и член-кореспонденти на БАН, Vesti.bg, 11 октомври 2012 г.
- ↑ Академик Стефан Воденичаров е новият председател на БАН, в-к „Дневник“, 3 декември 2012 г.
- ↑ а б в г Професионална биография на акад. Стефан Воденичаров Архив на оригинала от 2019-03-01 в Wayback Machine., сайт на БАН.
- ↑ Отиде си акад. Стефан Воденичаров, Clubz.bg, 9 юни 2020.
- ↑ а б Почина акад. Стефан Воденичаров, Dariknews.bg, 9 юни 2020.
- ↑ Почина академик Стефан Воденичаров, Offnews.bg, 9 юни 2020.
- ↑ Проф. Стефан Воденичаров оглави Националния съвет по икономическа политика, Econ.bg, 13 май 2008.
- ↑ Кой е акад. Стефан Воденичаров?, в-к „Дневник“, 30 януари 2013 г.
- ↑ Стефан Воденичаров остава в БАН и при министерски пост, Novini.bg, 5 януари 2013 г.
- ↑ Дянков: Акад. Воденичаров е добър мениджър, освен учен, Frognews.bg, 30 януари 2013 г.
- ↑ Mediapool.bg
- ↑ Избират премиер между акад. Стефан Воденичаров и проф. Герджиков, Offnews.bg, 24 януари 2017.
- ↑ Гневни академици вземат нещата в свои ръце и спасяват България, 24chasa.bg, 21 януари 2020 г.
- ↑ Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров прие посланика на Руската Федерация в България Н. Пр. Юрий Н. Исаков, сайт на БАН, 30 януари 2013 г.
- ↑ а б Прокурорска проверка срещу проф. Стефан Воденичаров, Гласове, 1 февруари 2013 г.
- ↑ Илиана Димитрова, Вселенският патриарх Вартоломей получи почетната титла Доктор хонорис кауза, bntnews.bg, 9 ноември 2015.
- ↑ Патриарх Вартоломей с почетно звание от БАН, БНТ, 14 ноември 2015.
- ↑ С викове „недостоен“ изпратиха патриарх Вартоломей, Dobrotoliubie.com, 10 ноември 2015.
- ↑ Указ № 160 от 30 юни 2014 г. Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.
- ↑ Стефан Воденичаров, сайт на Българската стопанска камара.
- ↑ https://www.bas.bg/?p=44299
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Научна литература, свързана с Стефан Воденичаров, в Google Наука
- От и за Стефан Воденичаров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Интервю на Ерика Лазарова с проф. Стефан Воденичаров по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 3.06.2014 г.
- Кой е акад. Стефан Воденичаров?, в-к „Дневник“, 30 януари 2013
|
|
|