Стефан Воденичаров – Уикипедия

Стефан Воденичаров
Министър на образованието, младежта и науката
Мандат	6 февруари 2013 – 13 март 2013
Заместник-министър
2010 – 2013	Милена Дамянова
2010 – 2013	Петя Евтимова
Министър-председател
2009 – 2013	Бойко Борисов
Предшественик	Сергей Игнатов
Наследник	Николай Милошев
Лична информация
Роден	1 септември 1944 г. София, България
Починал	8 юни 2020 г. (75 г.) София, България
Националност	България
Образование	Технически университет, София
Професия	инженер • академик
Портал  Политика

Стефан Борисов Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН, между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г.^[1] е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов ^[2].

Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София.

Има висше образование за машинен инженер от Техническия университет в София (1968) със специалност „Технология на металите“. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.^[3]

От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.^[4]

Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са^[5][3]:

• механика на материалите и изследване процесите на създаване и развитие на пукнатини;
• управление на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения – корпуси на атомни реактори, каталитични реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори и др.;
• импулсно деформиране;
• създаване на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи;
• разработване на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита.

Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.

• Journal of Materials Science and Technology – главен редактор^[5];
• „Наука“ – главен редактор;
• Materials Science and Technology – Великобритания
• Strength of Materials – Украйна;
• Metallurgy and New Materials – Румъния;
• „Инженерни науки“

Стефан Воденичаров е ко-директор на 2 работни срещи на НАТО за върхови научни изследвания. Той е председател на Организационния комитет и домакин на 9 международни конференции; представител на България в „Land group 9 – NATO“; оценител на III и IV Рамкови програми на ЕС; експерт на Международната Агенция за Атомна енергия. Член е на организационни и програмни комитети и ръководител на секции на 36 научни форума в чужбина и България. Участвал в редица експертни органи в България, като Комисията за ядрена безопасност към Агенцията за ядрено регулиране, Съвета за образование и наука към Президента на Република България; Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерски съвет и др.^[6][7][8]

^[5]

• ASM – American Society of Metallurgy;
• AIAA – American Institute of Aeronautics and Astronautics;
• ACS – American Chemical Society;
• ASTM – American Society for Testing of Materials;
• ASD – Aerospace and Defence Industries Association ofEurope.

През 2008 г. е избран за председател на Съвет по икономическа политика към Българската стопанска камара ^[9]. Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет на левицата за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г.

След като на 28 януари 2013 г. Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, младежта и науката, Стефан Воденичаров е предложен за министър.^[10] На 6 февруари 2013 г. полага клетва в Народното събрание като министър на образованието, младежта и науката. Заявява, че няма да напусне БАН като неин председател, въпреки това, а ще бъде в неплатен отпуск ^[11]. Според министъра на финансите Симеон Дянков, акад. Воденичаров ще води добре Фонд „Научни изследвания“, въпреки скандалите покрай некоректно усвояваните пари от фонда в института на акад. Воденичаров (вж по-долу скандали) ^[12]. На 10.11.2015 Инициативен комитет издига кандидатурата му за президент ^[13] Впоследствие тя отпада. В края на януари 2017 се пуска слух, че Ст. Воденичаров е един от най-вероятните кандидати за служебен премиер. До последно това изглежда вероятно, но накрая президентът Радев назначава проф. Огнян Герджиков.^[14] На 21 януари 2020 г. той и още група учени общественици, сред които акад. проф. Георги Марков създават национално сдружение „Единение“^[15]

Акад. Воденичаров се застъпва за развитие на българо-руските отношения в науката, в началото на своето председателстване на БАН, на 30 януари 2013 г. акад. Воденичаров се среща с посланика на Русия в България, като заявява, че ще работи за „бъдещо сътрудничество в областта на науката, иновациите и технологиите“.^[16]

По време на председателстването на акад. Воденичаров на БАН и оглавяването му на Института по металознание към него са прехвърлени 108 750 лв. от Фонд „Научни изследвания“^[17]. Според данните на финансовата инспекция парите са спечелени от института, но има нарушения на процедурата и те е трябвало да бъдат върнати. Проверката на ревизорите за работата на фонд „Научи изследвания“ през 2008 и 2009 г. показва още, че учените от института са харчили пари в нарушение на Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника за работата на фонда ^[17].

На 14 ноември 2015 г. в качеството си на председател на БАН дава орден на вселенския патрирах Вартоломей, в качеството му на защитник на околната среда, миротворец и радетел за единение между религиите^[18][19]. Визитата на вселенския патрирах идва, непосредствено след като е поканен от президента Плевневлиев, за да получи поредното почетно звание. Скоро след церемонията патриарх Вартоломей прави скандално изказване^[20], че „България трябва да върне на Гърция, църковните ценности, заграбени от българските войни от храмовете по Беломорието, и които“ според неговите твърдения, „принадлежат на гърците“. Това изказване предизвиква силна обществена реакция и патриархът е изгонен. Реакцията срещу Вартоломей се отразява и на акад. Воденичаров, който към този момент е предложен от Инициативен комитет за евентуален бъдещ президент и рязко сваля шансовете му.

Носител е на редица отличия, сред които^[7]:

• 30 юни 2014 г. – удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен^[21],
• почетен гражданин на София
• почетен знак „Марин Дринов“ за значителни заслуги към БАН,
• член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ);
• свидетелство за записване в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство (IСофия) за 2006 г
• звание „доктор хонорис кауза“ на Техническия университет във Варна,
• златен медал и грамота от Технически университет – София (2015)^[5]
• почетна значка за заслуги, (на Министерството на икономиката), в качеството му на изобретател,
• плакет от министъра на отбраната за заслуги
• почетен медал на Министерство на отбраната „Свети Георги“ – I степен с мечове за заслуги към отбраната на Страната
• грамота от Министерство на отбраната за принос към отбраната на страната и във връзка с годишнина от създаването на Инженерни войски на Българската армия
• голяма награда на Българската стопанска камара за създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност^[22]
• Кръст на Главен офицер на суверенния орден на Малта
• Командорски кръст на Ордена за заслуги към Р. Полша
• почетен знак за лидерски принос в духовността от Институт по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“
• почетно звание „Следовник на народните будители“ от Съюза на народните читалища

На 18 май 2023 в БАН е излъчен документалния филм "Академик на духа" с режисьор Петко Горанов, посветен на Ст. Воденичаров^[23]

• Научна литература, свързана с Стефан Воденичаров, в Google Наука
• От и за Стефан Воденичаров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
• Интервю на Ерика Лазарова с проф. Стефан Воденичаров по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 3.06.2014 г.
• Кой е акад. Стефан Воденичаров?, в-к „Дневник“, 30 януари 2013

Нормативен контрол ISNI LCCN VIAF