Станю Топалов – Уикипедия
Станю Топалов | |
български генерал | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 ноември 1864 г. |
Дата и място на смърт | неизв. |
Станю Христов Топалов е български инженер, офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Станю Топалов е на 15 ноември 1864 г. в Копривщица. На 23 октомври 1882 постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и на 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик. През 1887 г. е произведен в чин поручик, а през 1890 г. в чин капитан. Учи в Генералщабната академия в Италия. Служи като началник-щаб на Силистренския гарнизон. На 18 май 1900 г. е произведен в чин майор, на 27 септември 1904 г. в чин подполковник, а на 15 октомври 1908 г. в чин полковник.
От 1909 г. е началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия. На тази позиция е до 1911 г., когато е назначен за началник на инспекционния отдел в канцеларията на Министерството на войната. По време на Балканските войни е началник на канцеларията при Министерството на войната. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата световна война е главен интендант на Главното тилово управление.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (18 май 1900)
- Подполковник (27 септември 1904)
- Полковник (15 октомври 1908)
- Генерал-майор (2 август 1915)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Народен орден „За военна заслуга“ IV ст. на обикновена лента и V ст. на обикновена лента;
- Царски орден „Св. Александър“ III ст. с мечове отгоре;
- Орден „За заслуга“ на военна лента;
- Военен орден „За храброст“ III ст., 2 кл.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.